Поглед
1K
0
0
ПОГЛЕД
Във твоя поглед има нещо диво.
Изгаряш ме, но не даваш да горя.
Осветяваш ежедневието сиво.
Дари ме с дъх на пролетни цветя...
Ти довя край мене циганския вятър
и шепота на крайречните върби.
И влюбен станах в нашия театър.
За миналото, кой ли ще скърби?
И пак изгарям във твоите очи.
С шепота си душата моя галиш.
И пак очаквам нещо да се случи.
С очите си моя свят. Запали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
