18 нояб. 2011 г., 09:26

Поглед 

  Поэзия » Другая
750 0 2

Беше хубаво хладно начало.

 

Свежестта на утрото

поразбута заспалото човече в мен.

Със затворени очи.

Стоя.

Вдишвам.

И не мисля.

Със затворени очи аз виждах

всичко!

Една сълза се стрелна

от моята душа.

Но падна тя

върху моята ръка.

И погледна ме тя.

Изчезна времето,

сякаш илюзия, сън или мечта.

Стояхме двамата,

гледайки как

лъчите осветяват нашите лица.

Беше пълна тишина.

Великолепие!

Чистотата на цветовете

проблясват в паметта.

И усмивка една! Да!

Прокрадва се тя!

И виждам отново

цялата дъга събрана

в една елементарна сълза.

И вижда се! Вижда се!

Виждам!

А сълзата падна просто така.

А преобърна живот тя!

 Ха! Надявам се да е живот това!

© Валентин Гюров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може би,защото авторът е леко разпилян...Благодаря за съвета!
  • Хареса ми,но като приятелски съвет бих те насочила да го структурираш малко по добре,защото така е малко по разпиляно и се губи на моменти смисъла.
Предложения
: ??:??