Поглед
Беше хубаво хладно начало.
Свежестта на утрото
поразбута заспалото човече в мен.
Със затворени очи.
Стоя.
Вдишвам.
И не мисля.
Със затворени очи аз виждах
всичко!
Една сълза се стрелна
от моята душа.
Но падна тя
върху моята ръка.
И погледна ме тя.
Изчезна времето,
сякаш илюзия, сън или мечта.
Стояхме двамата,
гледайки как
лъчите осветяват нашите лица.
Беше пълна тишина.
Великолепие!
Чистотата на цветовете
проблясват в паметта.
И усмивка една! Да!
Прокрадва се тя!
И виждам отново
цялата дъга събрана
в една елементарна сълза.
И вижда се! Вижда се!
Виждам!
А сълзата падна просто така.
А преобърна живот тя!
Ха! Надявам се да е живот това!
© Валентин Гюров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Може би,защото авторът е леко разпилян...Благодаря за съвета!
-
Хареса ми,но като приятелски съвет бих те насочила да го структурираш малко по добре,защото така е малко по разпиляно и се губи на моменти смисъла.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
