Поглед
933
0
2
Беше хубаво хладно начало.
Свежестта на утрото
поразбута заспалото човече в мен.
Със затворени очи.
Стоя.
Вдишвам.
И не мисля.
Със затворени очи аз виждах
всичко!
Една сълза се стрелна
от моята душа.
Но падна тя
върху моята ръка.
И погледна ме тя.
Изчезна времето,
сякаш илюзия, сън или мечта.
Стояхме двамата,
гледайки как
лъчите осветяват нашите лица.
Беше пълна тишина.
Великолепие!
Чистотата на цветовете
проблясват в паметта.
И усмивка една! Да!
Прокрадва се тя!
И виждам отново
цялата дъга събрана
в една елементарна сълза.
И вижда се! Вижда се!
Виждам!
А сълзата падна просто така.
А преобърна живот тя!
Ха! Надявам се да е живот това!
© Валентин Гюров All rights reserved.
