Поглед
Поглед
Помня ръката ти, топлата. Здраво
беше ме хванала. Мъжка! Корава!
И как, във времето, просто измръзна.
Стисках я здраво. Но тя се изплъзна.
Ето, отново пътуваш към мен,
знаейки как съм те чакала.
Ще ме прегърнеш с поглед студен,
ще питаш защо съм плакала.
А този поглед бе топъл навремето.
В очите ми се настани.
После се метна, на живота във стремето
и сега бяга встрани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
