Поглед
Поглед
Помня ръката ти, топлата. Здраво
беше ме хванала. Мъжка! Корава!
И как, във времето, просто измръзна.
Стисках я здраво. Но тя се изплъзна.
Ето, отново пътуваш към мен,
знаейки как съм те чакала.
Ще ме прегърнеш с поглед студен,
ще питаш защо съм плакала.
А този поглед бе топъл навремето.
В очите ми се настани.
После се метна, на живота във стремето
и сега бяга встрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
