29 дек. 2017 г., 23:48

Поглед назад

722 1 3

понякога поглеждам през рамо
към дните и хората дето
оставих далеч зад гърба си
мигове които ми се искаше
да не достигнат своя край
трепети отвътре в гърдите
които никога не вярвах да заглъхнат
взирам се в теб в далечината
очертанията ти са неясни някак
чертите дето някога рисувах с пръсти
в тишината на притихналата нощ

 

животът обаче ме тласка напред
и не гледам твърде дълго през рамо
защото този ден също ще отмине
искам да го изживея докато е тук

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това трябва да се прочете повече пъти! Браво!
  • Страхотно... Сега видях, че имате и собствена страничка, където публикувате. Поздравления! Ще следя и там с интерес!
  • Мъдър финал: от гледане назад понякога пропускаме настоящия миг.
    Радост в празничните дни!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...