29 дек. 2017 г., 23:48

Поглед назад

720 1 3

понякога поглеждам през рамо
към дните и хората дето
оставих далеч зад гърба си
мигове които ми се искаше
да не достигнат своя край
трепети отвътре в гърдите
които никога не вярвах да заглъхнат
взирам се в теб в далечината
очертанията ти са неясни някак
чертите дето някога рисувах с пръсти
в тишината на притихналата нощ

 

животът обаче ме тласка напред
и не гледам твърде дълго през рамо
защото този ден също ще отмине
искам да го изживея докато е тук

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това трябва да се прочете повече пъти! Браво!
  • Страхотно... Сега видях, че имате и собствена страничка, където публикувате. Поздравления! Ще следя и там с интерес!
  • Мъдър финал: от гледане назад понякога пропускаме настоящия миг.
    Радост в празничните дни!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...