29 dic 2017, 23:48

Поглед назад

Poesía

719 1 3

понякога поглеждам през рамо
към дните и хората дето
оставих далеч зад гърба си
мигове които ми се искаше
да не достигнат своя край
трепети отвътре в гърдите
които никога не вярвах да заглъхнат
взирам се в теб в далечината
очертанията ти са неясни някак
чертите дето някога рисувах с пръсти
в тишината на притихналата нощ

животът обаче ме тласка напред
и не гледам твърде дълго през рамо
защото този ден също ще отмине
искам да го изживея докато е тук

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Това трябва да се прочете повече пъти! Браво!

2017-12-30T10:20:44+02:00
written-springs (А.Д.)

Страхотно... Сега видях, че имате и собствена страничка, където публикувате. Поздравления! Ще следя и там с интерес!

2017-12-30T10:11:54+02:00
voda (Елица Ангелова)

Мъдър финал: от гледане назад понякога пропускаме настоящия миг.
Радост в празничните дни!

2017-12-30T03:42:21+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0