29.12.2017 г., 23:48

Поглед назад

721 1 3

понякога поглеждам през рамо
към дните и хората дето
оставих далеч зад гърба си
мигове които ми се искаше
да не достигнат своя край
трепети отвътре в гърдите
които никога не вярвах да заглъхнат
взирам се в теб в далечината
очертанията ти са неясни някак
чертите дето някога рисувах с пръсти
в тишината на притихналата нощ

 

животът обаче ме тласка напред
и не гледам твърде дълго през рамо
защото този ден също ще отмине
искам да го изживея докато е тук

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това трябва да се прочете повече пъти! Браво!
  • Страхотно... Сега видях, че имате и собствена страничка, където публикувате. Поздравления! Ще следя и там с интерес!
  • Мъдър финал: от гледане назад понякога пропускаме настоящия миг.
    Радост в празничните дни!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...