Dec 29, 2017, 11:48 PM

Поглед назад

Poetry

718 1 3

понякога поглеждам през рамо
към дните и хората дето
оставих далеч зад гърба си
мигове които ми се искаше
да не достигнат своя край
трепети отвътре в гърдите
които никога не вярвах да заглъхнат
взирам се в теб в далечината
очертанията ти са неясни някак
чертите дето някога рисувах с пръсти
в тишината на притихналата нощ

животът обаче ме тласка напред
и не гледам твърде дълго през рамо
защото този ден също ще отмине
искам да го изживея докато е тук

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

Това трябва да се прочете повече пъти! Браво!

2017-12-30T10:20:44+02:00
written-springs (А.Д.)

Страхотно... Сега видях, че имате и собствена страничка, където публикувате. Поздравления! Ще следя и там с интерес!

2017-12-30T10:11:54+02:00
voda (Елица Ангелова)

Мъдър финал: от гледане назад понякога пропускаме настоящия миг.
Радост в празничните дни!

2017-12-30T03:42:21+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0