Погледни ме, почти съм готова –

грим, прическа и гланцът добре блести.

Погледни ме, няма грешка –

и спиралата по миглите добре стои.

Погледни ме, сякаш съм различна –

нямам нищо общо с тази от преди.

Погледни ме, казваш, че много съм се променила

и чудиш се какво така въздейства ми.

Много просто.

Нарича се любов.

Или може би, по-точно, липса на такава.

Спомняш ли си, че бях влюбена в теб

и давах всичко за нашата любов?

Спомняш ли си?

Е, тази, която познаваше, сега я няма.

Или поне се прикрива добре.

Прави всичко възможно, за да не разбереш,

че вътре в себе си,

зад гланца и зад грима,

крие обич, за която ти не знаеш.

И може би е по-добре никога да не разбереш.

По-добре така, иначе ще последва драматичен сблъсък

и спиралата от сълзите ще се разтече.

А после ще люти горчиво, 

но не в очите.

Затова от днес за теб ще бъда друга,

нека непозната съм за теб.

Така поне, макар да е заблуда,

ще се спася от оковите на твоето сърце.

Поглеждаш ме и казваш:

“Изглеждаш ми различно”.

Аз усмихвам се, 

а наум си казвам,

че заслугата е твоя

и питам се не е ли някак иронично…