Nov 4, 2014, 11:36 PM

Погледни ме

  Poetry » Other
753 0 0

Погледни ме, почти съм готова –

грим, прическа и гланцът добре блести.

Погледни ме, няма грешка –

и спиралата по миглите добре стои.

Погледни ме, сякаш съм различна –

нямам нищо общо с тази от преди.

Погледни ме, казваш, че много съм се променила

и чудиш се какво така въздейства ми.

Много просто.

Нарича се любов.

Или може би, по-точно, липса на такава.

Спомняш ли си, че бях влюбена в теб

и давах всичко за нашата любов?

Спомняш ли си?

Е, тази, която познаваше, сега я няма.

Или поне се прикрива добре.

Прави всичко възможно, за да не разбереш,

че вътре в себе си,

зад гланца и зад грима,

крие обич, за която ти не знаеш.

И може би е по-добре никога да не разбереш.

По-добре така, иначе ще последва драматичен сблъсък

и спиралата от сълзите ще се разтече.

А после ще люти горчиво, 

но не в очите.

Затова от днес за теб ще бъда друга,

нека непозната съм за теб.

Така поне, макар да е заблуда,

ще се спася от оковите на твоето сърце.

Поглеждаш ме и казваш:

“Изглеждаш ми различно”.

Аз усмихвам се, 

а наум си казвам,

че заслугата е твоя

и питам се не е ли някак иронично… 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...