4.11.2014 г., 23:36

Погледни ме

761 0 0

Погледни ме, почти съм готова –

грим, прическа и гланцът добре блести.

Погледни ме, няма грешка –

и спиралата по миглите добре стои.

Погледни ме, сякаш съм различна –

нямам нищо общо с тази от преди.

Погледни ме, казваш, че много съм се променила

и чудиш се какво така въздейства ми.

Много просто.

Нарича се любов.

Или може би, по-точно, липса на такава.

Спомняш ли си, че бях влюбена в теб

и давах всичко за нашата любов?

Спомняш ли си?

Е, тази, която познаваше, сега я няма.

Или поне се прикрива добре.

Прави всичко възможно, за да не разбереш,

че вътре в себе си,

зад гланца и зад грима,

крие обич, за която ти не знаеш.

И може би е по-добре никога да не разбереш.

По-добре така, иначе ще последва драматичен сблъсък

и спиралата от сълзите ще се разтече.

А после ще люти горчиво, 

но не в очите.

Затова от днес за теб ще бъда друга,

нека непозната съм за теб.

Така поне, макар да е заблуда,

ще се спася от оковите на твоето сърце.

Поглеждаш ме и казваш:

“Изглеждаш ми различно”.

Аз усмихвам се, 

а наум си казвам,

че заслугата е твоя

и питам се не е ли някак иронично… 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...