Погледни ме, почти съм готова –
грим, прическа и гланцът добре блести.
Погледни ме, няма грешка –
и спиралата по миглите добре стои.
Погледни ме, сякаш съм различна –
нямам нищо общо с тази от преди.
Погледни ме, казваш, че много съм се променила
и чудиш се какво така въздейства ми.
Много просто.
Нарича се любов.
Или може би, по-точно, липса на такава.
Спомняш ли си, че бях влюбена в теб
и давах всичко за нашата любов?
Спомняш ли си?
Е, тази, която познаваше, сега я няма.
Или поне се прикрива добре.
Прави всичко възможно, за да не разбереш,
че вътре в себе си,
зад гланца и зад грима,
крие обич, за която ти не знаеш.
И може би е по-добре никога да не разбереш.
По-добре така, иначе ще последва драматичен сблъсък
и спиралата от сълзите ще се разтече.
А после ще люти горчиво,
но не в очите.
Затова от днес за теб ще бъда друга,
нека непозната съм за теб.
Така поне, макар да е заблуда,
ще се спася от оковите на твоето сърце.
Поглеждаш ме и казваш:
“Изглеждаш ми различно”.
Аз усмихвам се,
а наум си казвам,
че заслугата е твоя
и питам се не е ли някак иронично…
© Мария Костадинова Всички права запазени