30 авг. 2024 г., 10:29

Погледни ме!

612 1 1

Погледни ме!

Виждаш в мен косите бели,

уморените очи зад стари очила,

бръчки по лицето ми са паяжини оплели,

стъпвам бавно със бастун в ръка.

И това е всичко – аз за теб съм само Старост.

Изхабен, повехнал, немощен човек.

Сякаш, че ме няма-мисли твойта младост

нивга не съм бил, не ще съм занапред...

 

Чуй ме! Може името ти да забравям,

но в ума си кътам мигове безчет.

За живота имам дълго да разправям

преживал съм много- мога и да дам съвет.

Имах радости, победи, болки и беди

и живях със настървение, безрасъден бях дори.

Знам с какво се бориш често-

аз самият оцелявал съм в борби.

И какво те радва- мен ми е известно,

че изпълнен  си, разбирам, със мечти.

Да, проправяш си пътека във живота-

ти по мойте стъпки, казваш, не вървиш.

Движиш се, обаче, в същата посока-

кръговрата няма как да промениш.

Грохнал съм, а силен бях преди.

Имах всичко, кретам днес немил-недраг.

Странно е, но  аз съм това, което ще си ти.

Тъй че, спри се! Погледни ме пак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...