Погледни ме!
Виждаш в мен косите бели,
уморените очи зад стари очила,
бръчки по лицето ми са паяжини оплели,
стъпвам бавно със бастун в ръка.
И това е всичко – аз за теб съм само Старост.
Изхабен, повехнал, немощен човек.
Сякаш, че ме няма-мисли твойта младост
нивга не съм бил, не ще съм занапред...
Чуй ме! Може името ти да забравям,
но в ума си кътам мигове безчет.
За живота имам дълго да разправям
преживал съм много- мога и да дам съвет.
Имах радости, победи, болки и беди
и живях със настървение, безрасъден бях дори.
Знам с какво се бориш често-
аз самият оцелявал съм в борби.
И какво те радва- мен ми е известно,
че изпълнен си, разбирам, със мечти.
Да, проправяш си пътека във живота-
ти по мойте стъпки, казваш, не вървиш.
Движиш се, обаче, в същата посока-
кръговрата няма как да промениш.
Грохнал съм, а силен бях преди.
Имах всичко, кретам днес немил-недраг.
Странно е, но аз съм това, което ще си ти.
Тъй че, спри се! Погледни ме пак!
© Ани Всички права запазени