dansyto (Данаил Таков)
804 3686
19 июн. 2020 г., 19:18

Поглеждане през вечността 

  Поэзия
562 8 9

Жесток е този свят, защо да крием,

нима не му личи във всеки миг?

Кажете ми как болката се трие –

не чувате ли канския й вик?!

 

Потънали сме в ярост безнадеждна,

със сто лица сме, но с една душа.

Животите ни пъзели подреждат

на прясно разнебитени сърца.

 

Не ме жалете, отречете всичко,

със смисъла, със пътя, с любовта.

Прощавам ви ... говоренето „лично“ –

аз гледам тоя свят през вечността!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??