31 июл. 2008 г., 09:18

Погнусата

995 0 2

Погнусата бавно прониква в сърцата ни

и обхваща нашето съзнание.

Тя път си пробива, прегазва душата ни,

участник във безумно състезание.

 

От рано сутрин вестникът съобщава

за нови територии завладени.

Каквото иска, бързо получава

и всичко днес е друго, променено.

 

И всеки опит за протест и за пробуда,

осъден е на смях и безразличие.

Желанието приема се за чудо,

безумието дарява се с отличие.

 

Погнусата е вече тук, в домът ти,

намества се във твоето кресло.

Навярно още ти, макар и смътно,

си спомняш, но било какво било.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно...
    погнусата ни завладява...малко...по малко...
  • И всеки опит за протест и за пробуда,
    осъден е на смях и безразличие.
    Желанието приема се за чудо,
    безумието дарява се с отличие.
    !!! Поздрави

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...