31 jul 2008, 9:18

Погнусата

  Poesía » Otra
999 0 2

Погнусата бавно прониква в сърцата ни

и обхваща нашето съзнание.

Тя път си пробива, прегазва душата ни,

участник във безумно състезание.

 

От рано сутрин вестникът съобщава

за нови територии завладени.

Каквото иска, бързо получава

и всичко днес е друго, променено.

 

И всеки опит за протест и за пробуда,

осъден е на смях и безразличие.

Желанието приема се за чудо,

безумието дарява се с отличие.

 

Погнусата е вече тук, в домът ти,

намества се във твоето кресло.

Навярно още ти, макар и смътно,

си спомняш, но било какво било.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно...
    погнусата ни завладява...малко...по малко...
  • И всеки опит за протест и за пробуда,
    осъден е на смях и безразличие.
    Желанието приема се за чудо,
    безумието дарява се с отличие.
    !!! Поздрави

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...