31 jul 2008, 9:18

Погнусата

  Poesía » Otra
998 0 2

Погнусата бавно прониква в сърцата ни

и обхваща нашето съзнание.

Тя път си пробива, прегазва душата ни,

участник във безумно състезание.

 

От рано сутрин вестникът съобщава

за нови територии завладени.

Каквото иска, бързо получава

и всичко днес е друго, променено.

 

И всеки опит за протест и за пробуда,

осъден е на смях и безразличие.

Желанието приема се за чудо,

безумието дарява се с отличие.

 

Погнусата е вече тук, в домът ти,

намества се във твоето кресло.

Навярно още ти, макар и смътно,

си спомняш, но било какво било.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно...
    погнусата ни завладява...малко...по малко...
  • И всеки опит за протест и за пробуда,
    осъден е на смях и безразличие.
    Желанието приема се за чудо,
    безумието дарява се с отличие.
    !!! Поздрави

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...