Погнусата бавно прониква в сърцата ни
и обхваща нашето съзнание.
Тя път си пробива, прегазва душата ни,
участник във безумно състезание.
От рано сутрин вестникът съобщава
за нови територии завладени.
Каквото иска, бързо получава
и всичко днес е друго, променено.
И всеки опит за протест и за пробуда,
осъден е на смях и безразличие.
Желанието приема се за чудо,
безумието дарява се с отличие.
Погнусата е вече тук, в домът ти,
намества се във твоето кресло.
Навярно още ти, макар и смътно,
си спомняш, но било какво било.
© Светлин Todos los derechos reservados
погнусата ни завладява...малко...по малко...