Jul 31, 2008, 9:18 AM

Погнусата

  Poetry » Other
1K 0 2

Погнусата бавно прониква в сърцата ни

и обхваща нашето съзнание.

Тя път си пробива, прегазва душата ни,

участник във безумно състезание.

 

От рано сутрин вестникът съобщава

за нови територии завладени.

Каквото иска, бързо получава

и всичко днес е друго, променено.

 

И всеки опит за протест и за пробуда,

осъден е на смях и безразличие.

Желанието приема се за чудо,

безумието дарява се с отличие.

 

Погнусата е вече тук, в домът ти,

намества се във твоето кресло.

Навярно още ти, макар и смътно,

си спомняш, но било какво било.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъжно...
    погнусата ни завладява...малко...по малко...
  • И всеки опит за протест и за пробуда,
    осъден е на смях и безразличие.
    Желанието приема се за чудо,
    безумието дарява се с отличие.
    !!! Поздрави

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...