Jul 31, 2008, 9:18 AM

Погнусата

  Poetry » Other
993 0 2

Погнусата бавно прониква в сърцата ни

и обхваща нашето съзнание.

Тя път си пробива, прегазва душата ни,

участник във безумно състезание.

 

От рано сутрин вестникът съобщава

за нови територии завладени.

Каквото иска, бързо получава

и всичко днес е друго, променено.

 

И всеки опит за протест и за пробуда,

осъден е на смях и безразличие.

Желанието приема се за чудо,

безумието дарява се с отличие.

 

Погнусата е вече тук, в домът ти,

намества се във твоето кресло.

Навярно още ти, макар и смътно,

си спомняш, но било какво било.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъжно...
    погнусата ни завладява...малко...по малко...
  • И всеки опит за протест и за пробуда,
    осъден е на смях и безразличие.
    Желанието приема се за чудо,
    безумието дарява се с отличие.
    !!! Поздрави

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....