7 нояб. 2023 г., 09:34

Погребвам самотата

893 2 0

Очаквам предизвестие за смърт.

Впоследствие, щастливо погребение,

но рано е за мойта тленна плът.

Дописвам некролог - стихотворение.

Във памет на самотния поет, 

"загинал" от прегръдка на жена, 

и с Божието чудо и късмет, 

обичан да възкръсне с любовта. 

Отиде си и няма да се върне. 

Тъгата му мечтаеше за гроб. 

Роден е точно ти да му се сбъднеш, 

а не на тишината да е роб... 

Аз искам да се знае - не дължа 

на този свят за нищо, извинение. 

Изкуство ли? Наивната лъжа, 

заблудата облечена в поезия... 

И нека да почива в своя мир! 

Смъртта на самотата ми е празник. 

По време на безчувствие е пир, 

обичаща душа да те нахрани... 

Помнете го, самотния поет, 

оглеждал суетата в коридора, 

а мен ще ме познаете - човека, 

с обичащи ръце и влюбен взор... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.1.2023

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...