Погребвам самотата

Очаквам предизвестие за смърт.

Впоследствие, щастливо погребение,

но рано е за мойта тленна плът.

Дописвам некролог - стихотворение.

Във памет на самотния поет, 

"загинал" от прегръдка на жена, 

и с Божието чудо и късмет, 

обичан да възкръсне с любовта. 

Отиде си и няма да се върне. 

Тъгата му мечтаеше за гроб. 

Роден е точно ти да му се сбъднеш, 

а не на тишината да е роб... 

Аз искам да се знае - не дължа 

на този свят за нищо, извинение. 

Изкуство ли? Наивната лъжа, 

заблудата облечена в поезия... 

И нека да почива в своя мир! 

Смъртта на самотата ми е празник. 

По време на безчувствие е пир, 

обичаща душа да те нахрани... 

Помнете го, самотния поет, 

оглеждал суетата в коридора, 

а мен ще ме познаете - човека, 

с обичащи ръце и влюбен взор... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.1.2023