Похвално слово за Лекаря

–Той даже и не стана Бог!...

...че  в силата на Дух човечен

не беше като тях – жесток,

но както вярата бе вечен!...

Сама Душата му е храм,

осмислил  не една епоха,

в която беше призован:

да е арбитър на Живота...

А бе подвластен на Смъртта,

но без да се бои от нея

и често го застига тя –

дори преди да остарее...

В Душата му гори звезда

тя за избрани е присъща

и от върхове в мъгла,

той тайните прозрял се връща...

А в безпросветни времена

кръвта си смесваше с микроби –

и завеща ни в писменá

преди да влезе сам във гроба!...

Той даже и не стана Бог,

но богоравен бе по титла

и всеки учен – теолог

дори до него се допитва...

... А в тайнството на своя Храм

приоритетите подрежда:

и както лъч изгаря сам...

... Раздавайки до Край Надежда!...

14.03.2020.