14 mar 2020, 12:01

Похвално слово за Лекаря

  Poesía » Civil
1.4K 1 1

 

Похвално слово за Лекаря

 

–Той даже и не стана Бог!...

...че  в силата на Дух човечен

не беше като тях – жесток,

но както вярата бе вечен!...

 

Сама Душата му е храм,

осмислил  не една епоха,

в която беше призован:

да е арбитър на Живота...

 

А бе подвластен на Смъртта,

но без да се бои от нея

и често го застига тя –

дори преди да остарее...

 

В Душата му гори звезда

тя за избрани е присъща

и от върхове в мъгла,

той тайните прозрял се връща...

 

А в безпросветни времена

кръвта си смесваше с микроби –

и завеща ни в писменá

преди да влезе сам във гроба!...

 

Той даже и не стана Бог,

но богоравен бе по титла

и всеки учен – теолог

дори до него се допитва...

 

... А в тайнството на своя Храм

приоритетите подрежда:

и както лъч изгаря сам...

... Раздавайки до Край Надежда!...

 

14.03.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...