vilislava (Вилислава Пламенова)
14 1
4 нояб. 2006 г., 12:22

Поисках 

  Поэзия
713 0 4
Поисках да се спра,
но май не бях готова
знаех - тръгна ли сега,
обричам се отново.
Дълбоко в мен простих,
а бях тъй безсърдечна
и зная, че сгреших
късно... аз съм ти далечна.
Повярвах ли - дори не знам
изглеждаше красиво
не исках да се връщам там
за миг не бях щастлива.
Не искам с мен и ти да страдаш,
но знам - без теб ще ме боли
за мене виждам всичко даваш,
а аз за тебе - не, нали?!
Да, знам виновна съм, че съм такава
сърце и разум борят се в мен
нима и грешниците нямат право
от черна нощ да видят ден.
Горчиви сълзи ли да роня
да плача ли пред теб без глас
студа в душата ли да гоня
не знам... виновна ще съм аз.
Ах, колко искам с думи да изкажа
чувствата бушуващи в мен
пред теб наяве всичко да покажа,
но то при моята душа е в плен.
Родена съм да страдам и живея
безчувствена - така ми каза ти
да обичам - не знам дали умея
да разбера - ще ми помогнеш ли?
Побързай, сега аз тебе чакам
дошло е време да се променя.
Побързай, че пак сама съм в мрака
последни капки падат от свещта.

© Вилислава Пламенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??