Поисках
| Поисках да се спра, | |||
| но май не бях готова | |||
| знаех - тръгна ли сега, | |||
| обричам се отново. | |||
| Дълбоко в мен простих, | |||
| а бях тъй безсърдечна | |||
| и зная, че сгреших | |||
| късно... аз съм ти далечна. | |||
| Повярвах ли - дори не знам | |||
| изглеждаше красиво | |||
| не исках да се връщам там | |||
| за миг не бях щастлива. | |||
| Не искам с мен и ти да страдаш, | |||
| но знам - без теб ще ме боли | |||
| за мене виждам всичко даваш, | |||
| а аз за тебе - не, нали?! | |||
| Да, знам виновна съм, че съм такава | |||
| сърце и разум борят се в мен | |||
| нима и грешниците нямат право | |||
| от черна нощ да видят ден. | |||
| Горчиви сълзи ли да роня | |||
| да плача ли пред теб без глас | |||
| студа в душата ли да гоня | |||
| не знам... виновна ще съм аз. | |||
| Ах, колко искам с думи да изкажа | |||
| чувствата бушуващи в мен | |||
| пред теб наяве всичко да покажа, | |||
| но то при моята душа е в плен. | |||
| Родена съм да страдам и живея | |||
| безчувствена - така ми каза ти | |||
| да обичам - не знам дали умея | |||
| да разбера - ще ми помогнеш ли? | |||
| Побързай, сега аз тебе чакам | |||
| дошло е време да се променя. | |||
| Побързай, че пак сама съм в мрака | |||
| последни капки падат от свещта. | |||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилислава Пламенова Всички права запазени
