15 июн. 2010 г., 15:56

Поискай ме

1.8K 0 20

 

Мене искай.

Не онази, другата,

спазарила се отчаяно

със дявола,

дето толкоз иска да те има,

ресто търси,

а не иска да плати цената.

Мен жадувай.

Толкова съм истинска,

счупила съм

всяко огледало,

не събирам никога парчетата,

оцелявам

и започвам отначало.

Мен целувай.

Не тъгувам спомени,

само ги разлиствам

безпричинно,

не подминах никого…

Защо ли?

Смях се над живота

най-невинно.

Мен прегръщай.

Шеметно сънувам,

неочаквано,

почти скандално…

Мен ли търсиш?

Да, ще ме откриеш -

аз съм тази,

дето

те обича лудо.

Само да повярваш,

че ме има.

Само да поискаш -

и ще бъда.

Само не рови в душата ми -

ще откриеш

колко е ранима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6+
  • трогната съм от сърдечността и съпричастността Видоста се колебах преди да реша да публикувам и в интерес на истината не очаквах подобен приемблагодаря Ви
  • Ади, при теб винаги ще се отбивам- знам, че ще ми е приятно... МНОГО красиво и копнежно стихо! Поздравления!
    П.П. Предното ти направо изби рибата! Много го харесах!
  • Много силен и истински стих! Поздрави!
  • Много Браво и от мен, Ади!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...