Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
14 мар. 2017 г., 20:35  

Пожар 

  Поэзия » Любовная
884 3 2

                          С диви круши и резенче хляб във торбата...

                                                     Борис Христов

 

Защо им трябваше? Какво ги сбираше
в онази стая със тапети цветни.
Тя идваше с маслини, с малко сирене,
на улицата, щом фенерът светне.
Какво ли всяка вечер си споделяха,
каква ли тайна тегнеше между им. 
В папируса настръхнал на постелята
телата им чертаеха безумия.
Целувките ѝ – бяха на безценица,
а колената ѝ – измамно остри.
Среднощ тя хлътна в страшната поледица

и в миг потъна плаващия остров.
Макар мъжът ѝ шеф да бе в пожарната,
слухът обхвана крайните квартали:
една жена, от всичките, най-вярната,
на праведниците съня подпали.
Пожарът както лумна, тъй спомина се.
И хората се върнаха в дома си. 
И дишаха дулата на комините
красивото и забранено щастие...

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е жива картина... Свалям ти шапка за таланта и най-вече заради теб и сърцето и душата ! биг УОУ!
  • 'една жена, от всичките, най-вярната,
    на праведниците съня подпали."
    Удоволствие е да те чета,настръхнах!
Предложения
: ??:??