Пожар
С диви круши и резенче хляб във торбата...
Борис Христов
Защо им трябваше? Какво ги сбираше
в онази стая със тапети цветни.
Тя идваше с маслини, с малко сирене,
на улицата, щом фенерът светне.
Какво ли всяка вечер си споделяха,
каква ли тайна тегнеше между им.
В папируса настръхнал на постелята
телата им чертаеха безумия.
Целувките ѝ – бяха на безценица,
а колената ѝ – измамно остри.
Среднощ тя хлътна в страшната поледица
и в миг потъна плаващия остров.
Макар мъжът ѝ шеф да бе в пожарната,
слухът обхвана крайните квартали:
една жена, от всичките, най-вярната,
на праведниците съня подпали.
Пожарът както лумна, тъй спомина се.
И хората се върнаха в дома си.
И дишаха дулата на комините
красивото и забранено щастие...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
