23 июл. 2017 г., 01:00

Пожар

683 3 4

Опитвам се отново да гадая

Какво се крие в сивите очи

Дали това което аз желая

Бушува в тебе и крещи

Казваш нямало значение

Какви сме ние тук сега

Че било е забавление 

Че остава без следа

Умът ти мъчи да изтрие

Нощ и страст пожар

Сърцето ти и то се крие

Но погледът ти казва ДА

Грешка ли е че поисках 

Да ти дам това

Което приливите носят 

И дъгата след дъжда

Грешка ли е че отключих

В тебе нежни сетива

Демоните че събудих

И отприщих лудостта

Грешка ли е че повиках 

Скрита дивата ти страст 

И не спирах да те искам

И не спирам и сега

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценката, и разбирането Велин, защото стиховете ни - това сме ние !
  • Няма грешка. Единствената ни грешка понякога е, че нямаме смелост да кажем това, които наистина искаме с този, когото наистина желаем. Прекрасен стих, Веси!!!
  • Въпросите са незадоволени отговори, които търсят съпричастност...Желая ти успех!
  • Хубаво е Весе.
    Поздрави.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...