23.07.2017 г., 1:00

Пожар

681 3 4

Опитвам се отново да гадая

Какво се крие в сивите очи

Дали това което аз желая

Бушува в тебе и крещи

Казваш нямало значение

Какви сме ние тук сега

Че било е забавление 

Че остава без следа

Умът ти мъчи да изтрие

Нощ и страст пожар

Сърцето ти и то се крие

Но погледът ти казва ДА

Грешка ли е че поисках 

Да ти дам това

Което приливите носят 

И дъгата след дъжда

Грешка ли е че отключих

В тебе нежни сетива

Демоните че събудих

И отприщих лудостта

Грешка ли е че повиках 

Скрита дивата ти страст 

И не спирах да те искам

И не спирам и сега

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, и разбирането Велин, защото стиховете ни - това сме ние !
  • Няма грешка. Единствената ни грешка понякога е, че нямаме смелост да кажем това, които наистина искаме с този, когото наистина желаем. Прекрасен стих, Веси!!!
  • Въпросите са незадоволени отговори, които търсят съпричастност...Желая ти успех!
  • Хубаво е Весе.
    Поздрави.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...