23.07.2017 г., 1:00

Пожар

684 3 4

Опитвам се отново да гадая

Какво се крие в сивите очи

Дали това което аз желая

Бушува в тебе и крещи

Казваш нямало значение

Какви сме ние тук сега

Че било е забавление 

Че остава без следа

Умът ти мъчи да изтрие

Нощ и страст пожар

Сърцето ти и то се крие

Но погледът ти казва ДА

Грешка ли е че поисках 

Да ти дам това

Което приливите носят 

И дъгата след дъжда

Грешка ли е че отключих

В тебе нежни сетива

Демоните че събудих

И отприщих лудостта

Грешка ли е че повиках 

Скрита дивата ти страст 

И не спирах да те искам

И не спирам и сега

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, и разбирането Велин, защото стиховете ни - това сме ние !
  • Няма грешка. Единствената ни грешка понякога е, че нямаме смелост да кажем това, които наистина искаме с този, когото наистина желаем. Прекрасен стих, Веси!!!
  • Въпросите са незадоволени отговори, които търсят съпричастност...Желая ти успех!
  • Хубаво е Весе.
    Поздрави.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...