Пожар
ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял.
Отрано кръчмите са пълни –
пирува лудналият свят.
Кой подозира, че зад хълма
го дебне идещият Ад?
По клоните полепва злато,
дрънчат монети в угарта.
А мене кой ли тук ме прати?
Звездите капят над града –
подпалват блудните му къщи,
по улиците плъзва дим
и в пепелища ги превръща
екстазът им непобедим.
И бях свидетел неподкупен,
направил извода суров
как скъпо може да ни струва
една прегръдка от любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
