Пожар
ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял.
Отрано кръчмите са пълни –
пирува лудналият свят.
Кой подозира, че зад хълма
го дебне идещият Ад?
По клоните полепва злато,
дрънчат монети в угарта.
А мене кой ли тук ме прати?
Звездите капят над града –
подпалват блудните му къщи,
по улиците плъзва дим
и в пепелища ги превръща
екстазът им непобедим.
И бях свидетел неподкупен,
направил извода суров
как скъпо може да ни струва
една прегръдка от любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
