Ти можеш ли, мила, пожар да гасиш,
запален наяве и стихнал насън.
Ще можеш ли, мила, над него да бдиш,
да чакаш, да страдаш, да плачеш навън.
Ти знаеш ли, мила, пожар да гасиш,
запален от думи и пламнал за ден.
Ще можеш ли, мила, когато решиш,
да вярваш, да искаш, да бъдеш със мен.
Ти можеш ли, мила, пожар да родиш,
запален от устни и лумнал за миг.
Ще можеш ли, мила, и ти да гориш,
да топлиш, да светиш, за мен да блестиш.
© Хари Спасов Все права защищены