24.10.2021 г., 13:03

Пожари

494 1 0

Ти можеш ли, мила, пожар да гасиш,

запален наяве и стихнал насън.

Ще можеш ли, мила, над него да бдиш,

да чакаш, да страдаш, да плачеш навън.

 

Ти знаеш ли, мила, пожар да гасиш,

запален от думи и пламнал за ден.

Ще можеш ли, мила, когато решиш,

да вярваш, да искаш, да бъдеш със мен.

 

Ти можеш ли, мила, пожар да родиш,

запален от устни и лумнал за миг.

Ще можеш ли, мила, и ти да гориш,

да топлиш, да светиш, за мен да блестиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...