Пожелах теб, посока и път
От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак
на един кръстопът изоставен.
Аз да нося цял сноп полски цвят,
ти, венец да сплетеш - „незабрава“.
И ще слеем душите в една,
предусетили път и посока.
Ще разперим отново крила -
тази обич бленува - „високо“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
