От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак
на един кръстопът изоставен.
Аз да нося цял сноп полски цвят,
ти, венец да сплетеш - „незабрава“.
И ще слеем душите в една,
предусетили път и посока.
Ще разперим отново крила -
тази обич бленува - „високо“
© Данаил Таков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
