Измини този път, забрави всеки страх,
забрави всеки грях и отритнат поет.
Измини този път - самичка, без тях,
не поглеждай назад – все напред.
Ако нещо си дала на някой познат,
двойно повече дай ти на онзи,
който с твърда ръка ще те дърпа назад
и твоята воля ще рони.
Ако обич си дала на някой любим,
дай я днес от сърце на човека,
който всеки миг – невикан, незрим,
се изпречва на твойта пътека.
А омраза ли дращи сърцето ти днес,
зарови я дълбоко в земята.
Тя е страшна, защото си няма лице,
затова все белязва лицата ни.
Тя е страшна, защото си няма очи
и на другите плюе в очите,
и в сърцата ужасно горчи,
защото се храни с душите ни.
Извърви този път, самичка, без страх,
със Любов, Светлина и усмивка.
Кръстопътят пред теб е едничкият път,
по който до себе си стигаш.
© Румяна Славкова Все права защищены