4 oct 2011, 17:12

Пожелание

  Poesía
897 0 0

Измини този път, забрави всеки страх,

забрави  всеки грях и  отритнат поет.

Измини този път - самичка, без тях,

не поглеждай назад – все напред.

 

Ако нещо си дала на някой познат,

двойно повече дай ти на онзи,

който с твърда ръка ще те дърпа назад

и твоята воля ще рони.

 

Ако обич си дала на някой любим,

дай я днес от сърце на човека,

който всеки миг – невикан, незрим,

се изпречва на твойта пътека.

 

А омраза ли дращи сърцето ти днес,

зарови я дълбоко в земята.

Тя е страшна, защото си няма лице,

затова все белязва  лицата ни.

 

Тя е страшна, защото си няма очи

и на другите плюе в очите,

и в сърцата ужасно горчи,

защото се храни с душите ни.

 

Извърви този път, самичка, без страх,

със Любов, Светлина и усмивка.

Кръстопътят пред теб е едничкият път,

по който до себе си стигаш. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...