Измини този път, забрави всеки страх,

забрави  всеки грях и  отритнат поет.

Измини този път - самичка, без тях,

не поглеждай назад – все напред.

Ако нещо си дала на някой познат,

двойно повече дай ти на онзи,

който с твърда ръка ще те дърпа назад

и твоята воля ще рони.

Ако обич си дала на някой любим,

дай я днес от сърце на човека,

който всеки миг – невикан, незрим,

се изпречва на твойта пътека.

А омраза ли дращи сърцето ти днес,

зарови я дълбоко в земята.

Тя е страшна, защото си няма лице,

затова все белязва  лицата ни.

Тя е страшна, защото си няма очи

и на другите плюе в очите,

и в сърцата ужасно горчи,

защото се храни с душите ни.

Извърви този път, самичка, без страх,

със Любов, Светлина и усмивка.

Кръстопътят пред теб е едничкият път,

по който до себе си стигаш.