4.10.2011 г., 17:12

Пожелание

895 0 0

Измини този път, забрави всеки страх,

забрави  всеки грях и  отритнат поет.

Измини този път - самичка, без тях,

не поглеждай назад – все напред.

 

Ако нещо си дала на някой познат,

двойно повече дай ти на онзи,

който с твърда ръка ще те дърпа назад

и твоята воля ще рони.

 

Ако обич си дала на някой любим,

дай я днес от сърце на човека,

който всеки миг – невикан, незрим,

се изпречва на твойта пътека.

 

А омраза ли дращи сърцето ти днес,

зарови я дълбоко в земята.

Тя е страшна, защото си няма лице,

затова все белязва  лицата ни.

 

Тя е страшна, защото си няма очи

и на другите плюе в очите,

и в сърцата ужасно горчи,

защото се храни с душите ни.

 

Извърви този път, самичка, без страх,

със Любов, Светлина и усмивка.

Кръстопътят пред теб е едничкият път,

по който до себе си стигаш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...