Покажи ми

Покажи ми  импулс,

или поне зачатък на усмивка.
Искам да усетя ускорения ти пулс,

сгушена в мен под меката завивка.

Направи нещо, не стой така,

покажи емоция или поне ласка.

Животът е кратък, часовникът тиктака,

бъди себе си, не слагай маска.

Помниш ли? Когато подарих ти роза,

цветът ù бе  кърваво червен.

Посветих ти и стихове, и проза,

но останах аз неоценен.

Кажи ми, не бе ли изненада 
на романтична  вечеря да те заведа.

Стара ли е вече думичката серенада,

или цял оркестър да ти доведа.

Какво трябва  да правя,

все нещо не достига.
Дали всичко на съдбата да оставя 

и да кажа стига.

Покажи ми импулс,

или прегърни ме с мъничко вълнение.

Нека да усетя ускорения ти пулс,

за мен това е вдъхновение.

22.06.2012г.

В. Николов