Jun 22, 2012, 12:41 PM

Покажи ми

  Poetry
868 0 0

Покажи ми

 

 

 

Покажи ми  импулс,

или поне зачатък на усмивка.
Искам да усетя ускорения ти пулс,

сгушена в мен под меката завивка.

 

 

Направи нещо, не стой така,

покажи емоция или поне ласка.

Животът е кратък, часовникът тиктака,

бъди себе си, не слагай маска.

 

 

Помниш ли? Когато подарих ти роза,

цветът ù бе  кърваво червен.

Посветих ти и стихове, и проза,

но останах аз неоценен.

 

 

Кажи ми, не бе ли изненада 
на романтична  вечеря да те заведа.

Стара ли е вече думичката серенада,

или цял оркестър да ти доведа.

 

 

Какво трябва  да правя,

все нещо не достига.
Дали всичко на съдбата да оставя 

и да кажа стига.

 

 

Покажи ми импулс,

или прегърни ме с мъничко вълнение.

Нека да усетя ускорения ти пулс,

за мен това е вдъхновение.

 

 

 

 

22.06.2012г.

 

В. Николов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...