17 июл. 2008 г., 11:45

Покажи ми очите си!

886 0 15

Покажи ми очите си!

Жадни са                                                                       
за внимание.                                                                    
И тази жажда                                                                  
се засилва                                                                      
от  вниманието ми!
Не се гневи!                                                                     
Разбери ме!                                                                     
Не с зла умисъл                                                              
творя!                                                                               
Предизвика ме,                                                                 
съжали ме,                                                                     
аз далеч,
с перо в ръка,
ще си седя!
Покажи ми                                                                       
очите си!                                                                        
В роб                                                                                 
превърни ме!                                                                
После сам                                                                        
ще се вържа                                                                    
на възел                                                                        
с езика си.                                                                  
И ще онемея                                                                    
пред твоя лик!
Не се коси!
Като беден дух
ще  отлетя
на север
с вятъра
и не ще ме стигне дъжд,
ни обиди зли,
ти не се тревожи!
Покажи ми очите си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...