Jul 17, 2008, 11:45 AM

Покажи ми очите си!

  Poetry » Love
888 0 15

Покажи ми очите си!

Жадни са                                                                       
за внимание.                                                                    
И тази жажда                                                                  
се засилва                                                                      
от  вниманието ми!
Не се гневи!                                                                     
Разбери ме!                                                                     
Не с зла умисъл                                                              
творя!                                                                               
Предизвика ме,                                                                 
съжали ме,                                                                     
аз далеч,
с перо в ръка,
ще си седя!
Покажи ми                                                                       
очите си!                                                                        
В роб                                                                                 
превърни ме!                                                                
После сам                                                                        
ще се вържа                                                                    
на възел                                                                        
с езика си.                                                                  
И ще онемея                                                                    
пред твоя лик!
Не се коси!
Като беден дух
ще  отлетя
на север
с вятъра
и не ще ме стигне дъжд,
ни обиди зли,
ти не се тревожи!
Покажи ми очите си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...