perov (Валдемар)
83 96
20 мая 2015 г., 20:19

Покана 

  Поэзия
531 0 7

 

 

 

     Самота - онова тъжно нещо

     от което не можеш да спиш,

     когато обич недоказуемо гореща

     да мъждука в душа приютиш...

     тя е твоята недосегаема тайна,

     за която светът в тебе мълчи,

     само сърдечния пулс ти извайва

     две очакващи, тъжни очи...

     Парят ме те толкова често,

     около мен се реят навред -

     безочлив ги каня на среща...

     да не остане самотен човек...

 

 

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Самота - онова тъжно нещо
    от което не можеш да спиш"

    Да, точно това е дефиниционното свойство на самотата. Ще запомня тези редове, както както навремето запомних от един некролог ред, който ме простреля с гениалното си звучене:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Поздравление, Валдемар! И приятна вечер!
  • Самота— онова тъжно нещо
    от което не можеш да спиш......
    вярно, вярно, вярно...Докосна ме стихът ти!
  • Мария /vodoleia/, Таня Мезева, Жени Иванова, Краси Чернев, признателен съм ви за съпричастието и хубавите думи! Топли поздрави от мен!
  • Силно въздействащо и простичко - като всяка важна истина...
    Поздрав!
  • болезнено... сетивата настръхват от такъв стих! Поздрави...
  • Самота - онова тъжно нещо
    от което не можеш да спиш,.......
  • Хареса ми как е изграден образът на самотата
    и зрънцето оптимизъм във финалния стих!
Предложения
: ??:??