20 мая 2015 г., 20:19
Покана
Самота - онова тъжно нещо
от което не можеш да спиш,
когато обич недоказуемо гореща
да мъждука в душа приютиш...
тя е твоята недосегаема тайна,
за която светът в тебе мълчи,
само сърдечния пулс ти извайва
две очакващи, тъжни очи...
Парят ме те толкова често,
около мен се реят навред -
безочлив ги каня на среща...
да не остане самотен човек...
© Валдемар Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Самота— онова тъжно нещо
от което не можеш да спиш......
вярно, вярно, вярно...Докосна ме стихът ти! -
Мария /vodoleia/, Таня Мезева, Жени Иванова, Краси Чернев, признателен съм ви за съпричастието и хубавите думи! Топли поздрави от мен!
-
Силно въздействащо и простичко - като всяка важна истина...
Поздрав! -
болезнено... сетивата настръхват от такъв стих! Поздрави...
-
Самота - онова тъжно нещо
от което не можеш да спиш,....... -
Хареса ми как е изграден образът на самотата
и зрънцето оптимизъм във финалния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
от което не можеш да спиш"
Да, точно това е дефиниционното свойство на самотата. Ще запомня тези редове, както както навремето запомних от един некролог ред, който ме простреля с гениалното си звучене:
"Самотата ни буди навсякъде!"
Поздравление, Валдемар! И приятна вечер!