perov (Валдемар) perov (Валдемар)
83
May 20, 2015, 8:19 PM

Покана

  Poetry
763 0 7

 

 

 

     Самота - онова тъжно нещо

     от което не можеш да спиш,

     когато обич недоказуемо гореща

     да мъждука в душа приютиш...

     тя е твоята недосегаема тайна,

     за която светът в тебе мълчи,

     само сърдечния пулс ти извайва

     две очакващи, тъжни очи...

     Парят ме те толкова често,

     около мен се реят навред -

     безочлив ги каня на среща...

     да не остане самотен човек...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Самота - онова тъжно нещо
    от което не можеш да спиш"

    Да, точно това е дефиниционното свойство на самотата. Ще запомня тези редове, както както навремето запомних от един некролог ред, който ме простреля с гениалното си звучене:

    "Самотата ни буди навсякъде!"

    Поздравление, Валдемар! И приятна вечер!
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Самота— онова тъжно нещо
    от което не можеш да спиш......
    вярно, вярно, вярно...Докосна ме стихът ти!
  • perov (Валдемар)
    perov (Валдемар)
    Мария /vodoleia/, Таня Мезева, Жени Иванова, Краси Чернев, признателен съм ви за съпричастието и хубавите думи! Топли поздрави от мен!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Силно въздействащо и простичко - като всяка важна истина...
    Поздрав!
  • jenyivanova (Jasmin)
    jenyivanova (Jasmin)
    болезнено... сетивата настръхват от такъв стих! Поздрави...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0