Покана

Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ  пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.

Недостижими в словесните бързеи

виним света за натресената му вяра.
Ритъмът нарушаваме, неохотни ръмжим,
а самите ние... изгубихме диря и мяра.

В своя умствен ад разпалваме въглени зорки
забравили нишата в сърдечност приета.
А в измисления си рай с материални опорки
търсим  капчица щастие в душата ни клета.

Обществото не вижда! Обществото не чува!

Сънят му е в трайна и  дълбока хипноза.

Духът му … култивиран до див егоизъм,

развява покана за богаташката ложа.