30 июн. 2010 г., 12:41

Покана (повторна не чакай)

808 0 8

Покана

 

Утре вечер в осем

на брега на морето -

там, където

пясък и вода се сбират в едно,

ще има тържество.

 

Гостите са най-отбрани –

няколко видни рапанa,

два смешника-калкани,

три грациозни медузи,

облечени в прозрачни блузи,

отбор дребни цаци,

десетина криви раци

и една важна акула,

за тържеството дочула.

 

Ще бъде чудна веселба,

със смях и танци, и игра,

нощта вълшебна предстои -

ще срещнем Слънчо във зори.

 

Оркестър морски ще свири,

с направени от водорасли лири.

 

Приготвяй се, при нас ела,

не стои самичък у дома.

Прическа, грим и тоалет –

да бъде всичко, всичко в ред.

 

А ние тук ще репетираме,

докато гостите събират се,

ще те посрещнем със усмивки,

със музика и светлини –

вълшебна нощ ни предстои.

 

Бургас, 25.02.-30.06.2010 

 

-----------------------------------------------------

www.spiritofburgas.web244.com

-----------------------------------------------------

 

 

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А...сега ни разкажи?/късно прочетох поканата/Поздрав и от мен!
  • Поканата приемам, за което
    Завиждам благородно за морето.
    То, по-добре,
    наместо да се вайкам,
    да ти изпратя от Марица чайка.
    Весел празник на брега желая.
    Джулая срещам, както аз си зная.
    Утре с него, честно да си кажа,
    ще сме на моите 22 етажа.

  • Поздрави за този усмихнат стих!
  • Хубаво стихотворение за деца. Поздрав!
  • Ронда, считай ме за пристигнала!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...