(из цикъла "Вицове в рими")
Било в Берлин навремето. Отците
на църквата осъдили жена,
за изневяра публично набита
да бъде с пръчки. Нейната вина
доказана била. Пред всички гола
завързали жената на площада
и наредили страстно да се моли
за прошка Богу. Ала без пощада
когато я зашибали обаче,
тъй жално запищяла, че съпруга
смирено се помолил на палача
присъдата да заменят със друга.
Предложил боя сам да понесе.
Отците съгласили се и той
заместил я на кола. Но не се
голяма част от този нов побой
изминала, жената изведнъж
завикала с гримаса безутешна;
“Палачо, удряй здраво моя мъж!
По-силно бий, че аз съм много грешна!”
© Ангел Веселинов Все права защищены