27 июл. 2013 г., 15:31

Покаяние

685 0 4

(из цикъла "Вицове в рими")

 

Било в Берлин навремето. Отците

на църквата осъдили жена,

за изневяра публично набита

да бъде с пръчки. Нейната вина

 

доказана била. Пред всички гола

завързали жената на площада

и наредили страстно да се моли

за прошка Богу. Ала без пощада

 

когато я зашибали обаче,

тъй жално запищяла, че съпруга

смирено се помолил на палача

присъдата да заменят със друга.

 

Предложил боя сам да понесе.

Отците съгласили се и той

заместил я на кола. Но не се

голяма част от този нов побой

 

изминала, жената изведнъж

завикала с гримаса безутешна;

“Палачо, удряй здраво моя мъж!

По-силно бий, че аз съм много грешна!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...