17 окт. 2008 г., 02:02

Покой

Поэзия

937 0 2

Сърца потънали...
Покой обгръща небосвода,
ръце докосват пепелта и
сълзите вече не текат.

Кога?...
Кога... ще мога да летя
и аз по вятъра да плувам,
мечтите си да гоня...
Да обичам,
да сънувам...?

Нали уверен бях...
На себе си надежди давах,
а какво...? Насреща празно!
Очите пусти,
съзнанието сиво зло заразно.

Да мразя ли...?
Не виждам болка,
не чувам шум
и няма смисъл.
Оставям всичко на покоя,
бестселъра си недописал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

SaTaN_GirL_666 (Д-р Кървава Баронеса)

много е хубаво

2009-11-10T02:50:13+02:00
Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

Понякога именно с този покой идва разрешението...Поздрави, харесва ми как пишеш

2008-10-20T17:00:14+03:00